Глобалното първенство на САЩ е интелектуално и морално корумпирано в основата си
Автор: Анатол Ливен, responsiblestatecraft.org Следвайте " Гласове " в Телеграм
Президентът Байдън употребява тази фраза, с цел да оправдае намесата на Съединените щати в Украйна и в Газа, само че в реалност това е просто кодиран израз за „ състезание “.
В последното си послание по отношение на войните в Газа и Украйна и присъединяване на Съединените щати и в двете, президентът Байдън цитира известната имитация на някогашния Държавен секретар Мадлин Олбрайт, че Америка е „ незаменима страна “. Това в действителност е убеждението, с което формалните представители на американската външна политика и сигурността живеят и работят.
Както се вижда от речта на Байдън, това е методът, по който институцията оправдава жертвата, която американският народ е свикан да направи в името на шампионата на Съединените щати. Това е и методът, по който членовете на властта извиняват себе си за присъединяване си в американските закононарушения и неточности. Защото колкото и ужасни да са техните дейности и неточности, те могат да бъдат оправдани, в случай че са част от „ незаменимата “ задача на Америка да води света към „ независимост “ и „ народна власт “.
Следователно е нужно да попитаме: Незаменима защо? Празните изказвания за „ учреден на правила ред “ не могат да отговорят на този въпрос. В Големия Близък Изток отговорът би трябвало да е явен. Предполагам, че различен хегемон би могъл да забърка още по-голяма каша в района на още по-висока цена за себе си, в сравнение с Съединените щати съумяха да реализират през последните 30 години, само че той би трябвало да постави в действителност огромни старания за тази задача. Не е ясно също по този начин и дали отсъствието на супер мощен хегемон би могло да направи нещата по-лоши.
През това време нито едно потребно изпитание на Съединените щати за реализиране на мир в района не се е увенчало с триумф. Съвсем малко такива бяха съществено подхванати. Нещо повече, Съединените щати даже не съумяха да изпълнят най-съществената позитивна роля на всеки хегемон – обезпечаването на непоклатимост.
Вместо това, те прекомерно постоянно действаха като мощ на безредието: С това, че нахлуха в Ирак и по този начин направиха допустимо експлоадирането на сунитски ислямистки екстремизъм, който след това изигра ужасяваща роля и в Сирия; с това, че продължение на 20 години преследваха мегаломанската си тактика за създаване на страна извън в Афганистан, отричайки всички уроци на афганската история; с това, че унищожиха либийската страна и по този метод потопиха страната в нескончаема революция, дестабилизираха огромна част от Северна Африка и провокираха потоп от мигранти към Европа; с това, че неведнъж проваляха или изоставяха опциите за рационално съглашение с Иран; и най-тежкото от всичко е това, че отхвърлиха да възприемат даже далечно обективен метод към спора сред Израел и Палестина и през по-голямата част от последните 30 години не поставиха никакви съществени старания да насърчат неговото разрешаване.През последното потомство администрациите на Съединени американски щати една след друга си затваряха очите, освен когато
държавните управления на Ликуд постепенно убиваха „ решението за двете страни “ и подклаждаха гнева на палестинците и арабите със заселническата си политика, само че и до момента в който премиер-министърът Нетаняху целеустремено помагаше за построяването на Хамас като мощ против Организацията за избавление на Палестина, с цел да не му се постанова да води съществени договаряния с нея.
Тази тактика в този момент се оказа пагубна за самия Израел. Тя беше също по този начин извършена без оглед на ползите на Съединените щати или техните европейски съдружници пред лицето на ислямския тероризъм.
А какво завоюва самият американски народ от това? Абсолютно нищо, е отговорът. Докато загубите могат да бъдат тъкмо калкулирани: повече от 15 000 бойци и наемници, убити в Афганистан и Ирак; повече от 50 000 ранени и постоянно осакатени за цялостен живот; повече от 30 000 самоубили се ветерани; 2 996 цивилни жертви на 9/11 – офанзива, оповестена от Ал-Кайда за отговор на американската близкоизточна политика; към 8 трилиона $, изхарчени след това за „ Глобалната война против тероризма “.В други места по света достиженията на Съединените щати не са по този начин трагични, само че пък и не оправдават
претенциите за належащо американско предимство. Единственият район, в който това е правилно като цяло, е Европа. По време на Втората международна война и на Студената война Съединените щати освободиха Западна Европа и опазиха демокрацията там, до момента в който в останалата част на света прекомерно постоянно те влизаха в обувките на колониализма.
След Студената война народите в Източна Европа същински приветстваха протекцията на Съединените щати, само че все пак изказванието на Байдън, че в случай че не бъде спрян в Украйна, Путин ще нахлуе в Полша, е безпричинно. Русия няма нито волята, нито потенциала да го направи. Във всеки случай, в случай че участието в НАТО не е задоволително възпиращ фактор, какъв е смисълът да се предлага на Украйна участие в НАТО?
Извън Европа единственият район, в който може в действителност да се каже, че Съединените щати са изиграли мощно позитивна роля досега, е Източна Азия (с очевидното изключение на войната във Виетнам), по същата причина – Япония и Южна Корея приветстваха алианса със Съединените щати. И до момента в който други страни, като Филипините, желаят да балансират сред Америка и Китай, те не желаят Америка да напуща. Тази роля обаче изисква американско наличие, а не американско състезание. Тъй като Китай не може да нападне Япония и Южна Корея, да не приказваме за Австралия, Съединените щати могат напълно умерено да стоят в отбранителна позиция зад съществуващите си съюзнически системи, като в същото време споделят с Пекин въздействието си на други места.
Колкото до Африка, страните там нямат между тях спорове, които Америка да би трябвало да управлява или да урежда. Проблемите на Африка са вътрешни, а Съединените щати не направиха съвсем нищо след 9/11 и Глобалната война против тероризма, с цел да оказват помощ за разрешаването им. Нарасналият напоследък американски интерес към Африка е най-много реакция против растящите търговски залози на Русия и Китай там.
Най-странна и поразителна от всичко е ролята на Съединените щати в личния им заден двор – Мексико, Централна Америка и Карибите, чиито проблеми в действителност засягат американското население. Както и в Африка, Съединените щати няма потребност да потушават местни спорове сред страните, защото те от дълго време са прекратени. Нека повторим, заканите са вътрешни, само че също по този начин са значително продени от търсенето на незаконна дрога в Съединените щати. Един резултат от вътрешния крах на тези страни е големият поток от мигранти към Съединените щати, който провокира отзив и политически различия в самата Америка.
Изправен пред тези закани и угрижен за ползите на американските жители, може да се чака, че локалният хегемон ще приоритизира района и ще посвети съществени запаси на развиването му. Това би било в звук и с „ външната политика за междинната класа “, която Байдън даде обещание в предизборната си акция.
Но на процедура сравнителните числа за помощта от Съединени американски щати са напряко гротескни. Общата американска помощ за развиване на Мексико и на цяла Централна Америка от 2001 година възлиза на 12,21 милиарда. Можем да създадем съпоставяне с 64,8 милиарда $ за Израел и 32,8 милиарда $ за Еипет. Дори Грузия е получила съвсем двойно по-голяма помощ от Мексико (3,9 милиарда по отношение на 2,1 милиарда), а Грузия е на 6 000 благи разстояние от крайбрежията на Съединените щати, с население по-малко от една тринайсета от това на Мексико.
Изправени пред проблемите от Мексико, които преливат на територията на Съединените щати, някои от водещите републикански политици в този момент приканват не за още помощ, а за разполагане на американски военни в Мексико, които да се борят с трафикантите на дрога – налудничава концепция, която разкрива моралния и политически фалит на американското състезание на личния им континент.
Неглижирането на южните съседи на Америка разкрива и нещо друго за американското състезание – при всевъзможни районни проблеми Съединените щати се ангажират, само в случай че виждат действителна или нарочена заплаха друга съперничеща мощ да има интерес в тях. Това може да се назова метод на кучето на хранилката, повдигнат до главен стратегически принцип. Той е добре систематизиран в публикацията на Сюзан Малоун от Института „ Брукингс “ по отношение на предходните – и пагубни – опити на администрацията на Байдън да се изтегли отчасти от Близкия Изток, без да взема решение главните проблеми там:
„ Белият дом създаде изобретателна тактика за излизане, пробвайки се да реализира нов баланс на силите в Близкия Изток, който да разреши на Вашингтон да понижи наличието и вниманието си, като в същото време си подсигурява, че Пекин няма да запълни празнината. “
Ако Съединените щати в действителност желаят да се изтеглят от Близкия Изток, те би трябвало да приветстват други страни, които се пробват да играят позитивна роля, каквато имаше Китай, насърчавайки разведряването сред Иран и Саудитска Арабия.
Преследването на световно състезание също по този начин е интелектуално и морално корумпиращо за самите американци. с цел да бъдат оправдани цената и жертвите на елементарните американци, са нужни от една страна прекомерно раздутите изказвания за поощряване на демокрацията, а от друга – колосалното преувеличаване както на опасността, по този начин и на злината на другите страни. Резултатът е обществен дискурс, който прекомерно постоянно припомня на бебешка храна, поръсена с цианид – кашата са претенциите за разпространяващата независимост Америка, а отровата е недоверието към другите страни и техните нации.
Дори и да е допустимо сполучливо – въпреки и не „ незаменимо “ – световно състезание на Съединени американски щати, то не би могло да се основава на толкоз корумпирана основа като тази.
Анатол Ливен е шеф на програмата за Евразия в Института за отговорно държавно ръководство „ Куинси “. Бил е професор в университета Джорджтаун в Катар и в департамента по Военни науки на Кингс Колидж, Лондон.
Инфо: responsiblestatecraft.org
Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова
